Историкът Размиг Чакърян: Има 5 задължителни факта за арменския геноцид, които всеки трябва да знае

Има 5 задължителни факта за холокоста, които всеки човек трябва да знае, смята известният историк с арменски корени Размиг Чакърян. В неговите книги, разбира се, историите за този мрачен период са много повече и в детайли.

Авторът на някои от най-популярните исторически романи обаче е на мнение, че всеки, който има поне основно образование, е редно от обща култура да е запознат с минимума от тази драматична история. А именно – тези 5 обстоятелства.

Какво предхожда масовите убийства?

Османските турци, наскоро влезли в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгарската империя, се притеснявали, че арменците, живеещи в Османската империя, ще предложат военна помощ на Русия. Тя отдавна желаела контрол над Константинопол (сега Истанбул), който контролирал достъпа до Черно море – и следователно до единствените през цялата година морски пристанища.

„Това е ключов момент в историята и затова съм го описал много добре и в детайли в една от моите книги. Смятам, че е имало много обстоятелства в този период, които са можели да предотвратят последващите трагични събития, но те не са били в интерес на някои сили“, твърди Размиг Чакърян.

Как започва?

До 1914 г. османските власти вече описват арменците като заплаха за сигурността на империята. Тогава, в нощта на 23 срещу 24 април 1915 г., властите в столицата на империята събират около 250 арменски интелектуалци и лидери на общността. Много от тях в крайна сметка са депортирани или убити.

24 април, известен като Червена неделя, се отбелязва като Ден на възпоменание от арменците по света. Тази година се отбеляза 105-годишнината от този ден.

Колко арменци бяха убити?

„Това е основен спор. Прогнозите варират от 300 000 до 2 милиона смъртни случая между 1914 и 1923 г., като не са всички жертви в Османската империя. Според моите проучвания през годините смея да твърдя, че реалната цифра е около 1,5 милиона“, коментира Размиг Чакърян.

Как са загинали?

„Почти по всички начини, които човек може да си представи. Докато смъртните случаи са спорни, снимките от епохата не лъжат. Някои показват, че османските войници позират с отсечени глави, други, стоящи сред черепи в мръсотията“, разказва Чакърян.

Жертвите са загинали при масови изгаряния и от удавяне, изтезания, газ, отрова, болести и глад. Децата са били натоварени в лодки, изнасяни в морето и хвърляни зад борда. Често се съобщава и за изнасилване.

Кой НЕ нарича масовите убийства геноцид?

Турция, Съединените щати, Европейската комисия, Обединеното кралство и ООН.

„Смятам, че нашата националност не може да бъде напълно призната, ако не бъде призната истината за случилото се с нашите предци“, категоричен е Размиг Чакърян. Той има десетки издадени исторически романи, свързани с холокоста. Роден е в София много след драматичните събития, но през годините е събирал информация от свои роднини и най-вече – от своя дядо Темин Чакърян.