През ключалката, Интрига, Шоубизнес

Новаторско фламенко шоу с Дорантес и Теодосий

0

Фламенко пиано, френски контрабас и български кавал – това пътешествие трима виртуозни приятели кръщават Free Flamenco Trio. Предводител на новаторския проект е Давид Пеня Дорантес. С фламенко дух във всеки тон на пианото, Дорантес се впуска в неповторимо средиземноморско пътешествие с басиста Рено Гарсия-Фонс и с Теодосий Спасов на кавал. Срещата на Free Flamenco Trio с българската публика е на 18 юни в зала „България“.

Дни преди концерта в София, испанският пиано виртуоз даде специално интервю за Roca радио на вълните на Дарик радио.

Как бихте описали своята музика – не е джаз, нито фламенко, нито уърлд мюзик – това е музика без граници?

Да, много е трудно да се опише музиката, а и не искам да я анализирам и разнищвам. Истината е, че съм роден в семейство на фламенко музиканти и това беше естествената ми „академия“. Впоследствие постъпих в Консерваторията, за да уча класическа музика и така двете неща се сляха. Може да се каже, че правя фламенко с отворени очи и познания към много други музикални стилове.

Какво е да си един от известната фламенко фамилия Пеня? В къщата ви може да се каже, че дори въздухът е звучал фламенко, нали?

Да, произхождам от велика фламенко фамилия и получих най-доброто музикално наследство, което можех да имам в живота. И защото съм музикант и смятам, че фламенко езикът дава невероятни възможности и е много специален, чрез него мога да се изразявам навсякъде – това е важно за мен. Много хора от моето семейство са известни певци, китаристи, танцьори, аз самият съм започнал, свирейки на китара, и съм роден в тази среда, предопределен да се занимавам с музика.

В такъв случай може ли да се обясни какво е фламенко?

В моя случай това е начин на живот. Ние, фламенкосите, живеем по един определен начин, имаме една ценностна система, всичко е фламенко. Баща ми обичаше да казва, че може да разбереш кой е такъв по начина, по който изкачва стълбите – фламенкосите вървят в ритъм, в компас. Това е начин да виждаш и усещаш живота и живеенето.

А виждат ли се по-ясно нещата така с фламенкото в душата?

И да, и не. Понякога като се събираме в къщи и свирим булерия – това е празнична песенна форма, много се забавляваме, но друг път пък плачем. Хроматично е фламенкото и това ти помага да анализираш нещата, които се случват, помага ти да живееш според онази ценностна система, която споменах по-горе – дава ти възможност да излезеш и от най-трудната икономическа ситуация, да загърбиш материалните проблеми и да видиш хубавото в живота. Разбира се, че помага много.

Разкажете ни история от вашето детство, от вашия роден град – Лебриха.

Има много истории от детството ми. Живеехме в Лебриха – едно селище на около 70 км от Севиля и тъй като сме огромна фамилия с много родствени връзки често се случваше да сме на сватба, кръщене, първо причастие или друго празненство. Събираха се много хора, а ние децата играехме на топка – не съм бил на повече от шест-седем години. И в един момент възрастните се нареждаха в кръг и ни извикваха да идем при тях. Така сядахме на земята и започваше фламенко фиестата – слушахме хора като Висенте Пеня – Патриарха, който пееше солеа величествено или леля ми Ла Перата или пък Ла Ганя, един друг разтърсващ певец, всички велики певци от старата генерация. Това се е запечатало в душата ми – беше сякаш присъствахме на литургия.

Защо избрахте пианото, първоначално сте свирил на китара, нали?

Да, свирех на китара, защото този инструмент присъстваше вкъщи – баща ми беше китарист, брат ми и чичо ми също. Но един ден пътищата ни с пианото се пресякоха. Докоснах пиано в къщата на леля си, певицата Ла Перата – и след не повече от пет минути свирене разбрах, че това е моят инструмент. Влюбих се веднага в пианото и видях нещата съвсем ясно – това е инструментът, чрез който щях да се изразявам най-добре занапред.

Да, но пианото не е типичен фламенко инструмент и предполагам, че се е налагало да търсите пътя, по който да вървите, да търсите и създавате своя стил?

Да, така е, но има и нещо друго – като говоря с възрастните фламенкоси за това, те ми казват, че в началото не е присъствала и китарата като инструмент във фламенкото – не е имало хармоничен инструмент. Събирали са се певците около една маса и са отмервали ритъма, удряйки по масата – само глас и перкусия! Баща ми дори си спомня, че когато е свирел на събирания, по-възрастните хора го гонели и му казвали, че китарата само им пречи. Така че в началото не е имало китара и на нея също й се е наложило да извърви дълъг път, докато се наложи. Нещо подобно се случва в наши дни и с пианото. Но онова, на което аз акцентирам отдавна, е, че не инструментът е важен, а този, който свири на него. Ако той свири с фламенко дух, значи прави фламенко – няма значение дали е гайда, кавал, пиано, цигулка или каквото и да е друго. На мен ми се наложи да постъпя в Консерваторията, не само за да уча класическа музика, ами и за да науча как да подходя към пианото. Нямаше метод на свирене на пиано във фламенкото – и аз измислях техника, създавах и разучавах нещата в движение – абсолютно самоук съм в тази насока.

Вие сте човек, който постоянно търси новото – какво ви провокира и вдъхновява?

Винаги съм бил воден от творческото си безпокойство и търсене, не толкова към нещо ново, а към неща, които ми харесват и не са ми досадни. Винаги изхождам от фламенко основата си, но слушам много музика и избирам да работя с различни интересни музиканти като в случая с Free Flamenco Trio, с които ще свирим в България – Рено Гарсия-Фонс и Теодосий Спасов – така се обогатявам и научавам нов ракурс, от който да погледна в собствената си композиция. В основата е творческото търсене – то ме отвежда до тях.

Да, същото нещо споделя и Теодосий, че винаги се е стремял да поддържа интереса си буден и да работи с музиканти, които харесва и се чувства добре с тях на сцената. А като говорим за сцена – спомняте ли си първото свое изпълнение на сцена?

Всъщност не си спомням точно, то е защото от съвсем малък, от седем-осем годишен излизам на сцена, за да акомпанирам на китара различни певци и не си спомням конкретно едно излизане…

А първото свирене на сцена на пиано?

О, то дойде много по-късно – представих свои композиции през 1995 в Монт де Маршан във Франция.

Съжалявате ли за нещо в миналото?

В музикално отношение – не. Ние, артистите, преминаваме през различни етапи и всяка нова стъпка правя с желание, вървя напред и не съжалявам за нищо. Старая се да се наслаждавам на живота, да съм добър и толерантен човек, елегантен в поведението си, да почитам другите и така да вървя напред като музикант.

Какво е за вас мистичното дуенде – кога се появява?

Това е вълшебният момент, състояние, който се появява не само при фламенко изпълнение, а и във всички други музикални стилове. То извира отвътре, вън от логичното, когато сърцето започва да говори и говори разтърсващо. Това е въздушното мехурче, което те покрива и те носи, и те вдъхновява, и бликват чувства и усещания, които достигат до целия свят. То идва от душата и е чиста експресия. То е като атом, който ескплоадира – нещо такова.

Къде се чувствате най-добре и уютно, в свои води?

Може би когато съм със семейството си и се радвам на фламенко традицията, която носи – защото то е много различно от това, което изпълнявам на сцената. Аз винаги съм бил с първото, а другото е по-интимно – нещо мое. Затова се чувствам най-добре в своето фламенко семейство – у дома, в градината с моите хора, където се свири, пее, танцува фламенкото, с което съм израснал.

Като говорим за вашата музика, нека да разкажем малко повече за проекта, който ще представите на сцената тук в София. Къде и кога се роди Free Flamenco Trio?

Free Flamenco Trio се роди тази година през февруари в Холандия на фламенко биеналето. Разбира се, аз се познавам отдавна с Рено Гарсия-Фонс и Теодосий Спасов, свирил съм много пъти с тях и съм им много голям почитател. Така че им се обадих и им предложих. За мен да свиря с тези двама гении беше много вълнуващо и не само да свиря на сцената с тях, но и да бъдем заедно и извън сцената – защото и така човек научава много, общувайки. И така се възползвах от тази възможност.

Ние тримата сме свирили и преди заедно в един спектакъл, който се казва Convivencias, но там зад нас имаше цял оркестър и съвсем не беше същото. Затова ми се щеше да направя нещо по-малко и по-интимно. Така се роди Free Flamenco Trio. И аз лично съм много доволен и щастлив от резултата и от това, че имах възможност да общувам с тях музикално, да диалогизираме заедно.

За трима музиканти като вас е трудно да свирите обикновена музика – защото онова, което представяте, е новаторско, провокативно, романтично, полет на фантазията…

Да, по малко от всичко и най-вече свирим музика, която е отворена и извира от сърцето.

Теодосий сподели, че е изпитвал несигурност и дори го е било страх как ще се получат нещата при първата ви среща за записа на диска ви Sur. И си спомня, че ви е попитал дали се получава нещо и вие сте казали, че всеки негов тон е фламенко.

О, да! Чичо ми Хуан, който е велик фламенко певец и знае много за старата школа и традиция, като гледаше спектакъла Convivencias и чу кавала на Теодосий, започна да плаче. А братовчед ми каза, че този звук е много древен и е наистина е фламенко – начинът да изразяване е като на фламенко изпълнител от старата генерация. Теодосий не просто улови след известно свирене духа на фламенкото, направи го веднага, на мига. Това, което направи беше гениално! Това, което прави, когато свирим заедно, е наистина фламенко! А звученето на кавала наистина допада на фламенкосите от по-старото поколение, на онези, които съхраняват същността на това изкуство.

Да, но кавалът е един традиционен инструмент и съвсем не е типичен за джаза. Теодосий, както и вие, е трябвало да търси своя път и начин, по който да успее да го впише в друг контекст. А днес вече е доста по-лесно да се пресичат различни музикални пътеки, нали?

Да, точно така…

Теодосий Спасов тук в България подкрепя фондацията We Are Water – една инициатива на Roca. И като инициатива на Roca тя е подкрепяна в Испания от много хора на науката и изкуството – като Начо Дуеняс, Исабел Койшет, Хавиер Камара. Смятате ли, че музиканти и хора на изкуството трябва да застават зад такива идеи и да съсредоточават вниманието на обществото върху екологичните проблеми? Вие също сте ангажиран с това?

Да, разбира се, мисля, че е много важно, защото чрез музиката ние можем да достигнем до много хора. Това е платформа, чрез която носим не само музика, но и послания. Последният ми диск, който записвам, се казва Sin Muros; чрез него пък се опитвам да кажа да отворим границите и сърцата си, да възприемаме музиката без ограничения и сухо анализиране.

Музиката е платформа, която трябва да използваме, защото ни чуват много хора. И трябва да се възползваме от това, за да отправим своето послание.

А смятате ли, че хората днес се вълнуват повече от екологичните проблеми, мислят за опазването на планетата, на питейната вода, на въздуха?

Не, не ми се струва, че става това. Тук в Испания, в Андалусия, където живея, хората мислят за разрешаване на икономическите проблеми, които донесе кризата, мислят за това, както да се справят с парите и това е. Онова, което ги интересува, е как да са с пълни джобове и дотук. Забравят се наистина важните неща – за околната среда, за екологичното наследство, което ще оставим на децата си. Това се забравя. Работят и мислят само за настоящето, а бъдещето се забравя. И ако днес на него не му липсва кола, плазма и един тон други материални неща, той не се притеснява. Но има и друго – не трябва да се пренебрегва опазването на планетата и най-вече здравето, то стои над всичко. Трябва да мислим и какво ще оставим на децата си, не само да гледаме икономическия просперитет.

Казват, че структурата на водата се променя под въздействието на музиката – не знам дали е вярно, но е едно вълшебство. При вас откъде извира магията на сцената, каква е вашата тайна?

Не зная, наистина. Имам ясна идея, когато излизам на сцената, какво ще представя, а хората, които са седнали в залата с отворени уши, души и погледи, обърнати към мен, не мога да ги подведа и да си позволя да си тръгнат, без да са почувствали нещо – това би било най-лошото за мен. Аз трябва да ги развълнувам, да ги накарам да почувстват нещо – радост, меланхонично настроение, каквото и да е. Забавлявам се неимоверно много и ако се получава магия на сцената, не знам откъде идва, но идва.

А какъв е съветът, който бихте дал и се опитвате да следвате в живота си?

За мен е важно да науча децата си да анализират и да могат да се поставят на мястото на другите, да ги анализират обективно.

Важно е да не са повърхностни, банални, да имат своя идентичност, способност за анализ и да са с елегантно поведение в живота. Мисля, че това е много важно за един човек.

Много благодаря, за мен беше огромно удоволствие, ще се видим в София.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече

Политика на поверителност и бисквитки