Кънчев vs. Карбовски

Вътрешен емигрант ли е Карбовски; коя е неговата партия и верен ли е той на Отечествения фронт; каква е Технологията на екстаза и как от ъндърграунда започваш да пишеш стихове за Лили Иванова - за всичко това старият радиопират Мартин Карбовски говори в "Ники Кънчев Шоу".

Кралят на алтернативната журналистика Мартин Карбовски! Не се шегувам - ти извади ъндърграунда, сложи го на журналистическата маса, това е твоя заслуга.

Не знам да имаме друг начин на живот освен ъндърграунда.

Има и официален.

Официозен...

Да, официози има... Официални вестници, официално телевизии, официални радиа..., но ти държиш на ъндърграунда.

Какво да правим...

И той ти донесе успех, между другото. Популярност.

Ако ми беше донесъл и пари... Дай да си говорим за пари.

Добре. Не съм готов точно с теб да говоря за пари, но колко изкарваш на месец?

Не е достатъчно.

Поддържаш офис, това знам, с готина атмосфера. Екип имаш, личен асистент.

Откъде знаеш тези работи? Един път не си дошъл.

Не съм, но знам.

Малък екип от трима души, това е. С нищо друго не разполагам.

Трябва да им плащаш заплати на тези хора, богат си...

Те работят безплатно за мен, съвсем човешки. Питай ме нещо друго.

Добре, удобен водещ - Кънчев. Влетяваш в студиото с две книги, между другото - с нашия редактор Диана Хаджийска искахме да те поканим много отдавна, преди да се появи "Технология на екстаза", която тази седмица има премиера. Ще ни прочетеш ли...

Да си говорим, много ми се приказва с теб. Никога не сме си говорили с теб в студио като хората.

Сега за книгата - Мартин Карбовски. "Българският апокалипсис. Ловът на педофила", "Стандарт" я издава.

Тази книга септември/октомври я издадохме. Там е регистрирано онова, което се случва всеки ден и което ние така или иначе регистрираме - инциденти с деца и сираци по домовете, случаи с педофили, случаи с насилие. Това не е статистика, а е онова, което ни е направило впечатление и по което сме работили. Имахме малък бюджет, за да отидем до различни градове в България и да проучим с тези дела какво става - нищо не става. Последният случай беше най-фрапантен - с този от Ведраре, който гонеше децата. Десетина години не можеха да го хванат, той рядко се появяваше и го бодеше със спринцовки. Получи 11 месеца затвор, защото се е разбрал с правосъдието. Кошмар. Това ще продължава, явно, и по време на това правителство.

Защо? Това са нашите деца.

Не са нашите деца, това са някакви улични кучета, които никой не иска. Онова, което днес ми направи впечатление и по което трябва да се работи и в Дарик радио, предполагам - това са 75 деца за осем години починали по домовете. Имаше една велика реплика от "От местопрестъплението". Една от лаборантките изследва някакъв труп и каза репликата: "Ние сме последната защита на мъртвите". На жертвите, става дума. Трябва да се намери причината за тези убийства - е, никой не разследва. Наистина десетки деца изчезват, умират по домовете от студ, глад, мизерия, лоша грижа. Това се пише като болести, набързо правят смъртен акт, не правят никакви разследвания. 75 деца за осем години, това е Холокост, не е случайно. Примерно в някакъв дом в Крушаре или къде било, десет деца за три години, това е твърде много.

Защо медиите не успяват да напипат тези проблеми?

Защото това е същото като въпроса дали се продава тази книга, в която сме разказали за Кузов, за нашата битка с педофила-депутат и статистиката, която сме набарали по това време. Така или иначе тези случаи ни заляха. Тази книга не върви, хората не искат да четат онова, което не им се случва на тях. Ако го кажеш по телевизията, има добър рейтинг, но ако трябва да го прочетат... Това е и статистика, не е разказано като роман... Не се стряскат, не им прави впечатление. Някой си там умрял, бил в някакъв дом, на кой му дреме за тези работи, ние себе си трябва да гледаме.

Какъв е стилът Карбовски?

Стилът Карбовски не знам какъв е. Единственото, което трябва да се прави, е човек да бъде свободен, да не се води по общото говорене и да не се притеснява да пита.

Как става това?

Знаеш ли, това е само и единствено с любопитство. Аз винаги съм се питал защо хората стават журналисти - всичко е от нездраво любопитство. При добрите журналисти е нездраво любопитство. И, разбира се, има хора, които искат да зададат някакъв много любопитен, жълт и дори гаден въпрос, но те не го правят. Защото нашата журналистика е наследила онзи свян от вестник "Труд" и програма "Хоризонт", онова лицемерие социалистическото, при което си с костюм отгоре, а отдолу си с жартиери или си наакан... Ето тези неща и журналистиката е наследила от миналия ни живот, 20 години по-късно е така.

Т.е. доста лицемерие има в журналистиката.

Да, мисля, че да. Колко много... Като гледаш телевизия, предполагам, че и ти ги виждаш тези въпроси, които са си...

Да, честно ще ти кажа, и аз съм се хващал, че мога да задам по-остро въпроси, да притисна събеседника повече.

Това е ясно, но това е в степента. Аз не казвам, че съм най-свободният. Въпросът е, че има някакви степени на това нещо. Най-страшно е, когато вече отидеш от другата страна и наистина задаваш лицемерен въпрос, подмазвачески въпрос или въпрос, който няма никакви проблеми с него.

Как се освобождава човек от тези предразсъдъци? Има и нови - спонсорите. Сигурно знаеш, Дейвид Бърн от Talking Heads написа една страшна книга за новите грехове. Сред тях бяха спонсорствата, благотворителността, новите модерни грехове...

Ние явно не сме стигнали до тях... Или може би ти и аз сме стигнали, но по принцип те не са дневен ред, според мен. По-скоро е онова, което трябва да решим - как ще живеем. Седиш, гледаш на улицата какво се случва и в един момент решаваш, че май е по-добре да не живеем наоколо.

Отново за журналистиката, защото за мен ти си журналистиката. Напълнял си всъщност.

Това е журналистиката (смеят се).

Ти обичаш да си в темата, ти пишеш, ти си там.

Аз ще кажа нещо за Ники Кънчев. Той обича да казва две-три хубави изречения и едно лошо.

Но ти си с двата крака в темата, обичаш да си в Дупница или във Варна или в Силистра, където се случва нещо. Ти отиваш там и с очите си виждаш. Това е похватът Хънтър C. Топмсън, известния журналист, който пише за Playboy, автора на "Страх и омраза в Лас Вегас". Гонзо журналистика.

Не е само това. Това е и въпрос на автомобил, да се качиш и да отидеш до Варна, макар че супер гадно се пътува по нашите пътища. Гонзо означава да участваш в събитията, ти да станеш герой на онова, което се случва. Ако ще правиш материал за цигани, трябва да живееш при циганите известно.

Гонзо журналист ли си?

Мисля, че да. Веднага много хора ще започнат да плюят, "какъв си ти"..., но това е била целта. Такава журналистика не се правеше. И между другото, бащата на гонзо журналистиката е познат първо в соцлагера, той се казва Гюнтер Валраф, не е Хънтър C. Топмсън.

Ако си поиграем с имената на известния футболист Гонзо, може ли да си Батков журналист. В смисъл, пишеш за "Стандарт".

Не мисля, че съм "Батков журналист", защото основните места, на които работя, никой не ми се обажда да ми казва какво да правя. Това се отнася и за Радосвет Радев, когото аз непрекъснато хваля, че никога не ми се е бъркал в работата. И това е така, не мога да си крия душата - но тези дни преговаряме, имаме спор, финансов.

Добре, ще излезе някоя новина от тук.

Току виж.

Кои са ти шефовете, имаш ли шефове?

Имам, имам трудов договор даже, не знам къде е точно... Виж, Ники, не се сещам за твоите родители, но мисля, че и ти, и аз сме такива, които сме решили работим нещо и никой не ни лансира.

Факт.

Затова трябваше в началото, за да оцелеем чисто финансово, не толкова за да направим кариера, да работим на няколко места. Този навик ми остана и аз нямам десетина години - и благодарение на Дарик радио и на г-н Радев - не съм имал почивен ден, уикенд. Пътуванията и всичко това, абсолютно обърнат ми е часовникът. Събота, неделя и понеделник работя най-много в София, после пътувам.

Исках и предаване по предаване да очертаем някои неща. И още - нека да поговорим за Лили Иванова.

Знаеш ли каква теза имам за Лили Иванова...

Кажи нещо, което не знаем за нея.

Вие много работи не знаете за нея, но аз пък какво сега да ви казвам. Тя, милата, работи много. Защо работи на тези години, не знам - тя трябва да седне, да си почине и да се присмива на всички останали. Това трябва да направи според мен.

Някаква трета, четвърта вълна...

Да, ама идеята не е "Престани да пееш, ма...". Тя оцелява, имам това усещане. Не й гледам бюджетите и хонорарите. Но хората покрай нея, с които работи, творческите планове - това също е форма на желание да оцелееш. И го прави много добре.

Книгата за нея как се написа, колко се продава?

Нямам никаква представа за книгата, в "Сиела" знаят.

Те издават и "Технология на екстаза".

Да. По-скоро друго трябва да се случи - трябва президентът да забрани на Лили Иванова да пее. Казвам го вече втори път.

Защо?

За да се успокоят някои хора. Има хора, които ще се зарадват. Нека да й забранят на Лили Иванова да пее, да видим колко хора ще се зарадват и какво им пречи, ако тя пее. Ако не я харесват, да я изключат - има дистанционно, велико изобретение. Това е идеята за тоталитаризма. Тоталитаризмът си отиде преди 20 години като държавна форма. Обаче като забрана, като желание да забраниш... тоталитаризмът остана в главите на много хора. Разбираш ли ме правилно?

Т.е.?

Те искат да забранят нещо на някого. Примерно - "Ти, Ники, сега няма да водиш. Ти с мен предаване няма да направиш. Ти, Ники, не заслужаваш". И аз съм този, който решава кой какво да прави, кой как да пее... глупости са това.

Намекваш за този композиторски...

Не само този..., просто хора на възраст вече се карат като краставичари.

Много грозно. А са направили страшни песни.

Така е.

Нищо, нека се отказват, да не пишат, влизаш ти и започваш да пишеш - вече втора песен за Лили Иванова, след "Този свят е жена".

Цялото интервю с Мартин Карбовски от "Ники Кънчев Шоу" чуй в двата аудио файла