Фотошок

Изображението на дисплея на телефона й привлече погледа ми като магнит. Питам кой е авторът на снимката. Така откривам профила на christal във Photo-Forum, след което срещата с Кристиан Александров на живо стана неизбежна.

Той обича иронията и смесицата от драматизъм и гротеска, често изведени до степен на шок. Именно визуалната провокация и съчетанието на цветове, пресилен ракурс и деформации неудържимо привличат погледа в неговите творби, така наречените "фотомонтажи". И макар че не се самоопределя като пионер, още по-малко като откривател, Кристиан не знае някой в България да прави подобни "екстремни манипулации" на изображения с компютърен софтуер (виждал е опити по-скоро в първична форма).

Преди да продължим с разказа, внимателно разгледай този фотомонтаж /"Икар": Личен филм без компромиси/. Първата визуална среща ражда само два варианта - или те привлича, или те отблъсква. Компромисът някъде по средата, с тенденция за бъдеща промяна, изглежда някак невъзможен, но точно заради това е най-ценен.

Всеки фотомонтаж обединява елементи от стотици/или поне десетки отделни снимки, които наслояват и надграждат визията на Кристиан. Причината за тази креативна самоувереност се обяснява с творческия му прагматизъм и желанието за постигане на характерни форма и състояние.

Работата по един от тези фотомонтажи продължава няколко дни - по-скоро нощи, а често процесът отнема и още. Главното действащо лице тук е самият автор (обяснението следва по-късно), като за целия процес се използва само и единствено Adobe Photoshop.

Когато го посети поредното умозрение, Кристиан не знае какво ще се случи на финала. "Не мога да оставя фотоапарата сам да направи всичко, искам да участвам и аз", казва той. Резултатите във фотомонтажите му са често резултат на експеримент, а той твърди, че без тази игра няма как да се забавляваш и да постигнеш пълна наслада.

Трябва да се зарадваш, да се изненадаш, а радостта понякога закъснява или изобщо не идва, все така критично наострен към себе си е Кристиан. Докато ми разказва, че е от онези придирчиви хора, които никога не са доволни от себе си и от околните, в погледа му се чете усмивка. Аз пък наум опитвам да си припомня поне един отрицателен коментар от бурните дискусии под монтажите му във Photo-Forum. Да, притеснително е, но такива почти липсват.

В отговор на любопитството ми къде всъщност може да се види началото, научавам за прехода му от живописта към фотомонтажа. Разбира се, Кристиан владее четката от малък, завършил е Художествената академия, а преди около четири години едва ли не на шега усетил творческия заместител във фотомонтажа. Открил, че колкото повече усложнява и насища изображението, толкова по-добре изразява себе си.

Както рисувам една картина, така правя и един монтаж, казва 40-годишният днес Кристиан и някак между другото вмъква, че досега е представил десет самостоятелни изложби с живопис. За него разлика между двете няма, но и в двата случая той разчита на случайността. "Чакам сам да си изясня всичко, моментът може да се сравни с идване на клоун, чиито капризен жест и решаваща намеса могат да променят цялата работа неузнаваемо. И идеята да претърпи пълна метаморфоза. Тогава обикновено съм на прав път".

Миг след това Кристиан пояснява, че това, на което разчита в реализацията, не може да се нарече случайност. В подхода и хрумванията си той разчита на придобитите рефлекси, арсенала от умения и контактите си с безброй образи. Когато тези възприятия синтезират, те се превръщат в инстинкт. Тогава сам определяш посоката, без дори да съзнаваш това. Целият процес прилича на многократно пръсване и сглобяване на парчетата на пъзел, който радикално променя своята форма.

Така потънали в разговор, и двамата се съгласяваме, че в монтажите му има някаква цикличност на елементи, образи и сюжети. Почти всички елементи носят идеен смисъл и следващите им появи го развиват. Кристиан смята, че един ден ще обедини всички фотомонтажи в една голяма история и ще създаде нов "атомизиран" порядък в тях.

"Всичко е игра", усмихва се той, "но творецът не бива да дава отговор на въпроси, той по-скоро трябва да подсилва мистериите." Скритото и имагинерното го привличат. Както и съпоставянето на елементи с различна символика, доколкото могат да послужат за преднамерена гротеска или съзнателно търсена бутафория. Кристиан използва себе си за модел и подчертава, че въпреки намесените лични емоции, фотомонтажите не бива да се приемат като автопортрети.

На финала отново говорим за шока, чиито проявления не са задължително негативни, но винаги се помнят. Творбите му често имат директен ефект, сварват зрителя неподготвен. И действат някак пречистващо.

А за Кристиан най-големият възторг идва тогава, когато се изненада сам.

P.S. Ние ще се изненадаме приятно, ако съвсем скоро някоя галерия представи неговите фотомонтажи. Дотогава с любопитство ще следим профила на christal във Photo-Forum.