Една нощ във Варна

Защо Варна наистина е най-добрият град за живеене в България

Наистина не очаквах нещата да се развият по този начин. Налагаше се да пътувам за Варна по средата на работната седмица. Организирахме дискусия за бъдещето на българските градове и – честно казано – въобще не исках да пътувам шест часа, за да стигна до другия край на България. Работната седмица така или иначе никога не стига и едно откъсване от офиса винаги коства поредна събота и неделя за наваксване.

Колкото и да се опитваш да тръгнеш по-рано, за да бъдеш във Варна в ранния следобед, това никога не се получава. Едва около 12,30 вече бях в колата. В най-добрия случай около 19 ч щях да влизам във Варна.

Спомних си за едно от последното ми посещения там. Мисля, че беше преди повече от година. Тогава случайно видях сграда в центъра на града, която драматично се отличаваше от всичко наоколо. Елегантна, модерна и отчетливо чужда за традиционните български архитектурни представи, тя сякаш беше случайно попаднала там. Надписът "хотел" донякъде издаваше за какво става дума, но как така никой досега не беше споменал за нея. След някакви си три-четири минути вече бях вътре – приглушена светлина, запалена свещ, Barcelona chair, точната музика, симпатичен коридор към бистрото, красиви хора, отлично капучино.

Нямаше как всичко това да бъде истина. Все пак само на няколко километра в посока Златни пясъци можеш да се натъкнеш на най-невъзможния и бутафорен комплекс от безумни хотели. За миг дори се почудих как някой въобще е позволил да бъде създадено това елегантно място, вместо да се издигне пореден мутрокич със златни орнаменти, безумна фасада, няколко арки пред входа, римски статуи и т.н.

Хотелът беше чудесен, непознат и някак загадъчен. Тогава се зарекох да го посетя при първа възможност.

И така, вече на път за Варна, мислех за предстоящото второ посещение там. Този път не само, за да тествам бистрото, но и самия хотел. Докато пътувах и слушах някаква странна компилация от латиноамерикански звуци, примесени с европейско влияние, точно това ме държеше в кондиция – най-сетне щях да прекарам нощ във въпросния хотел. Дали впечатлението щеше да бъде същото?

Оказа се дори по-добро. Веднъж паркирал колата си пред хотела, за миг се озовах в друга реалност. Стаята ми, разположена на етаж 4, имаше онази тайна особеност, която превръща едно непознато място в любимо. Някак бързо откриваш всичко, от което имаш нужда. Независимо дали става дума за дистанционно за телевизор, чаша за вода или просто сапун. Само след минути бях убеден, че ще остана с ден повече от предвиденото. Зад една от завесите се криеше и малка, сгушена между сградите тераса, което окончателно ме обърка. Това Варна ли е или Копенхаген?

И тъй като вече усещам нервното ви любопитство, да разкрия тази малка подробност – хотелът се казва Modus и е откриваем на http://www.modushotel.com/. Времето, прекарано на такива, места обърква. Започваш да се чудиш къде точно искаш да живееш. В перфектно планиран градски мегаполис с правилно начертани улици, които си приличат, а между всяка една къща/кооперация има чудна зелена градина, точно като в американските сериали? Или пък в град, който непрекъснато изненадва – подреден е, но и малко хаотичен, а от стриктната география и инфраструктура можеш бързо да избягаш и да се озовеш в нов свят? Той кипи от френетична енергия, на моменти е остър като бръснач, друг път е гостоприемен и спокоен.

Има ли въобще такива градове в България? На какво ще приличат местата, в които живеем през 2030 година? В каква посока ще се развият? Добър или лош е градът, в който живея днес?

Варна е един от най-добрите градове в България и в това не бива да има съмнение. Макар да звучи странно, но дори един хотел като Modus е малкото, но достатъчно основание везните да наклонят в полза на т.нар. морска столица.

Тази година Дарик радио и вестник "24 часа" се опитаха да отговорят на тези и други въпроси, като за втори път организираха националното допитване Кой е най-добрият град за живеене в България? Понякога, когато глупавото градско планиране, нескончаемите задръствания, криминалните действия на компании като Паркинги и гаражи и безразличието на органите ни заклещваха, бяхме сигурни, че живеем в крими-сериал. Друг път, малки детайли на развитие в правилната посока, показваха, че в България все пак може да се живее добре.

Така допитването стигна до своя логичен финал и резултатите са ясни – Варна печели за втора година, София е бизнес град, Пловдив е културна столица, Велико Търново е най-красивият град, а Тетевен – зелен. Определихме ги трудно, прекарахме безсънни нощи в спорове, но добрата амалгама между субективни и обективни критерии свърши чудна работа.

За щастие, класацията Кой е най-добрият град за живеене в България не събуди низши страсти за това защо сме оценили един град така, а друг иначе. Напротив. Бяхме приятно изненадани, че кметове на водещи български градове седнаха на една маса, поздравиха радушно печелившия и разговаряха за работа и бъдещи проекти.

Това ме обнадеждава. Може би все пак  има градоначалници, които искат да направят градовете си по-добри места за живеене. Може би все пак има хотелиери, които искат да превърнат хотелите си в по-добро място за прекарване на времето.

Навярно се питате ако Modus е подобният оазис във Варна, кой е неговият аналог в София. Макар и трудно откриваем, има такъв и следващия месец ще ви разкажа за него. Както вече разбрахте, той е само един. Да, за град с население от над милион и половина, има само един хотел, който може да се сравни с Modus във Варна. Което е жалко.

В такива моменти се питам на какво точно ще заприлича моят роден град, София, през 2030 година? Дали ще продължи да бъде финансов, креативен, инвестиционен център или просто ще си направи харакири, заради  собствената неспособност да се справи с проблемите? Градът е чудесно разположен, за да остане център на финанси и иновации, но трябва да проведе тежка битка.

Понякога си представям и друго, но то боли. Депресия и хаос превземат града, трафикът парализира всичко, хората не се поздравяват, освен когато са в мола. А когато един мол се превърне в място за срещи, това е ясен знак, че един град не се развива в правилната посока. Нещо повече - когато жителите на този град обличат новите си дрехи и измиват колите си, за да отидат в мола, ситуацията е далеч по-тревожна. Но това е друга тема.

Списъкът с неотложни задачи за решаване е толкова дълъг и вече се съмнявам, че има дори един човек, който има ясна визия как да приоритизира тези задачи, камо ли да се справи с тях.

Когато повече от половината население на земята живее в градове – и това се случва за първи път в историята – понятието "град" придобива друг смисъл. Днес градът е център, в който се събират всички звена на модерното развитите – хора, връзки, информация, капитали, проблеми, решения. И всеки град има нужда от малки места, където да избягаш. Както аз избягах в хотел Modus.

Ще се видим там.