За чая и обувките, София

Чайна и къща за мъдрост Veda House
улица "Гладстоун" 2 (ъгъла с булевард "Христо Ботев")
vedahouse.bg

Veda House е къща за чай и мъдрост отвъд ежедневните ни дела. Разходките дотам са добре аргументиран повод без усилие да откажа цигарите, кока-колата и досадните оправдания.

Тук не се пуши, алкохолът е забранена дума, а събуването на обувките – препоръчително. И не защото домакините отричат пороците, а защото са над тях и искрено предлагат алтернатива за справяне със стреса и суетата.

Изтривам от съзнанието си натежалите с предразсъдъци файлове и влизам в къщата с надпис Veda. На санскрит означава знание (преводът се доближава още към познание и мъдрост).

Домакините ме посрещат с усмивка – това са Деница* и Слави**.

За нея чайната е обяснение в любов към мъжа на живота й.

За него чайната е място за почивка от IT-абсурда.

Инстинктивно се качвам по стълбите вдясно към втория етаж на къщата за чай и мъдрост. И понеже се чувствам като у дома си, най-естественото нещо е да изпълня молбата на домакините да се събуя боса (не е нужно да се събуваш, ако останеш на първия етаж).

Зает е само единият ъгъл, така че имам право на избор и се отправям към най-светлото място на второто ниво. Взимам един пух и той с прецизна точност се намества под ръбовете на схванатото ми тяло. Носи се лека музика с етно и източни мотиви, за домакините най-важното е настроението тук да е винаги пийс.

Поглеждам към рисуваната маса, където ме очаква звънче тип хлопка. Извънявам два пъти и веднага пристига една от чаените феи – Мария. Тя ми разказва как върви чайната, какви хора идват от 12 юни насам (тогава беше официалното откриване) и кой се събува. Най-много се пият аюрведичните чайове и изобщо не се изненадвам, че чайната е същински пристан за посветените в здравословния начин на живот.

До мен сядат Деница и Слави. Казват, че на гостите си предлагат 60 различни вида чай и е дошло време да взема решение. Тя ми се усмихва някак съзаклятнически, сякаш знае нещо за мен, което аз не знам. По лицето ми веднага разбрала, че чаят за мен днес е Балансиращ. Със сладък и мек вкус. Съдържа: парченца канела, кардамом, корен от женско биле, кориандър, копър, джинджифил, ровози цветчета. Тайната му е, че колкото повече време се запарва, толкова по-сладка става жилката в носоглътката.

Ако не знаеш какъв чай да пиеш – попитай, тук ще ти намерят точния лек. Домакинът обаче съветва гостите да се обръщат за съвет към носа си.

Към чая, научих, трябва да се отнасяме внимателно, защото различните видове са като различните хора. За едни са достатъчни 1 до 3 минути запарване, за други 3 до 5 минути, а ако не извадиш черния чай навреме, той може да стане почти отровен. Разбира се, всичко зависи от билката и от това какъв ефект искаш да постигнеш. Едно обаче е сигурно - колкото по-нежен е чаят, толкова по-малко време и по-ниска температура му трябват.

Докато ми разказва как започнало някога всичко на Изток, Деница между другото вмъква, че приготвянето на чай е по-скоро лична "церемония". За тях основното е не само стриктно да следват правилата за приготвяне на всеки вид чай, но и да се използват само чисти неща като ръчно изработени съдове, специални торбички за запарване и дори малко чаено термометърче за следене на температурата на водата.

Нейният фаворит е зеленият чай с ориз (Гемайча), неговият – Ройбос с череша. Ройбос череша, загатва ми с усмивка Слави, може да запълни дори любовна празнота. Аргументът – този чай е силно ароматен, подмладява и разкрасява, червеното е цветът на страстта, а и не бива да се подценяват качествата на дивата череша. Те наистина ме убедиха, че могат да поднесат точното чаено решение за всеки проблем.

Към чая си поръчах ладу и сушени боровинки. Докато ладуто се топи бавно в устата ми, домакините ми разказват приказка за този типичен индийски десерт. Прави се по рецепта от над 5 000 години, а уникалното тук е пречистеното краве масло или Гхи (пречистеното масло е 100 % масло, при останалите видове маслото е около 80-90 %). Обещават ми скоро да има ежедневно вегетарианско меню с източен привкус.

Докато хапва от домашния бананов сладолед с джинджифил, който сам е приготвил, Слави ме пита харесвам ли масичките, които били рисувани от художници в Индия и Индонезия. Притеснявал се, че са твърде пъстри. Една от масите бих използвала като уникален IQ тест – погледната отгоре представлява решетка на прозорец, но само ако я гледаш правилно.

Бързам да ти подскажа, че тук има и wireless,  а съвсем скоро ще можеш да ползваш дори принтер. Не се учудвай, ако попаднеш на някой уоркшоп, лекция или семинари с духовна, еко и практическа насоченост.

На тръгване трябва да се справя с последните две изкушения. Мога да си взема за вкъщи органично кафе, печено на дървени въглища. Или пък да избера една сред всички красиви кутийки, да я напълня с чай и да направя подарък.

На това място научих и много за хората – за тези, които сами си избират чая, и за тези, които искат някой друг да подскаже. За тези, които се събуват, и за тези, които предпочитат да са с обувки. За тези, които искат да говорят, и за тези, които умеят да мълчат.

ТУК можеш да видиш още от атмосферата на Veda House.

Работи от 8 до 22 ч (понеделник-петък)
10,30 до 22 ч (събота – неделя)

***
Тя е на 27 години и досега се е занимавала с доста цветни неща. Завършила е с отличие Международна бизнес администрация и международна икономика от Американския университет в Париж.

Той е на 34 години, по образование е IT-специалист, има и IT-компания. Казва, че е зарязал компютрите, за да е в мир със себе си. От шест години се е посветил на духовни практики.

Заедно са малко повече от година, вече официално са семейство и съвсем скоро ще бъдат трима.